Аксиология – Учение за ценностите

           Аксиологията е наука, която изучава ценностите (от гр. axios-ценност, logos-слово,учение) и датира от края на XIX век.Те не е самостоятелна наука, а между научна област. Аксиологията е теория, свързваща направления в няколко сродни науки, изучаващи ценностно– нормативните явления.

Понятието „ценност“ влиза в научната употреба в края на XIX век и представлява интерес на множество науки – философия, култ урология, социология,психология и др.

Особено значим принос в областта на аксиологията има немския философ Хайнрих Рикерт (1863 – 1936г.), които е един от ярките представители на Баденската школа на неокантианството.Тази школа представлява течение в неокантианството от края на 19 век и началото на 20 век с основни представители Вилхелм Винделбанд, Хайнрих Рикерт, Емил Ласк и др. Очертава принципните разлики в методите на природните (номотетични) и хуманитарните (идиографични) науки. Създава се теория за ценностите, съгласно която те притежават идеално-нормативен характер.

Ценностните концепции на неокантианството (най-вече на Баденската школа) и в частност концепциите на Рикерт се основават на Кантовото противопоставяне между теоретическия и практическия разум.Като разработва своята концепция,Хайнрих Рикерт дефинира шест основни групи ценности:

1. Ценности на научното познание (логически ценности) – При тях истината в своя чист вид няма социален характер,тъй като онова,което е истинно,остава такова,независимо дали е обвързано с определена социална група,или не.

2.    Ценност в изкуството – Обектите се разглеждат като единство,в което са съсредоточени определени ценности; произведенията на изкуството,които разкриват тези ценности,се свързват не само със сферата на съзнателното,а и със сферата на несъзнателното, несоциалното.

3.  Ценности с мистичен хараткер – Те са израз на съзерцаването на света в неговото единство; свързани с единния бог; индивидът няма значение-тези ценности също са свързани със сферата на несъзнателното, несоциалното.

4.    Нравствени ценности (социално-етически) – Определят се значително по-трудно от ценностите, отнесени към предходните три групи; свързани са със сферата на съзнателното, социалното и с представата за дълг.

5.   Лични (житейски) ценности – Най-трудно могат да бъдат еднозначно дефинирани,защото са свързани с индивидуалността на човека,с отношения,които наричаме любов,доброта,приятелство,общителност и др.,отразяват смисъла на личното,активното социално съществуване на отделния човек.

6. Религиозни ценности – Изразяват идеала за абсолютно съвършенство,вярата в личния бог; наблюдават се в християнската религия.

              На базата на разбиранията и идеите за ценностите на различните философски направления и школи в историята на философията,се обособяват три основни аксиологически концепции:

1.Аксиологически обективизъм (реализъм в аксилогията) – Ценностите съществуват обективно реално,независимо от това дали знаем,или не знаем за тях.Тази концепция разглежда ценностите като обективно качество,присъщо на всичко съществуващо,или като независещи от човека същности.Концепцията се проявява във възгледите на Платон,Тома Аквински,Лайбниц и др.

2.Аксиологически субективизъм (концептуализъм) – Схващането,че общото съществува само в човешкото съзнание,че то е продукт на човешкото съзнание,че то е субективна реалност.Концепцията е характерна за философите на XX век – еккзистенциалисти, неопозитивисти.

3.Аксиологически релационизъм (релативизъм) – Поставяне на акцента не върху устойчивото в нещата,а върху тяхната относителност; поставянето на акцента не върху самите неща,а върху техните отношения.Ценността се възприема като способност на обекта да удовлетворява потребностите на субекта, като заинтересовано отношение на личността, социалната група и обществото към явления, хора, вещи, отношения и пр.Субектът утвърждава обекта като ценност на базата на качествата на този обект да бъде полезен.

Тези концепции са в основата на развитието и на съвременните представи за същността и спецификата на ценностите.