Ценностите са диалектически противоречиви единства от обективно и
субективно,абсолютно и относително,конкретно-историческо и общочовешко.Ценностите,в
т.ч и правните,са динамично,променливо явление.Промените в тях отразяват
промените в потребностите и интересите на социалните субекти.
В античността се е търсила
мярка,към която да се сведат всички отстанли неща.Висшата ценност се превръща в
мярка. „Мярката“ още в гръцката митология се е разбирала двояко: онова,
посредством което се измерва количеството, и онова,което определщ качеството на
нещата.
Платон счита,че най-висшата ценност е Бог.
Левкип, Демокрит считат,че най- висшата ценност е Атомът.
Питагор – по-късно през V в.пр.н.е. е открил като мярка на всички неща Човекът – „на съществуващите,че
съществуват,на несъществуващите,че не съществуват“
Имануел Кант – „Човекът е цел сама по себе
си, няма друга цел сама по себе си.“
Софокъл – „Антигона“ – „Много са чудните
неща,но човекът е пръв сред тях.“
Аристотел /IVв./ е търсил средата,златната среда,тоест е издигнал умереността.Тя е ценност
и е много важна за човека – „Мъжеството е онази среда между боязливия и безумно
смелия.“
През Възраждането,
италианския хуманист Пико дела Мирандола /XVв./ казва,че „първото дело на разума е да ни убеди да приемем нормите,които
са жизненоважни.“
Законите и исторически извоюваните права на човека всъщност отразяват
системата от ценности,които са били постигнати до момента и по които има всеобщо
съгласие.За да е нормален животът,трябва да бъде все пак и материално осигурен
– екзистенц минимум.Но в сегашно време, материалното благополучие е на преден
план.Парите стават цел.Това е ценностната система създадена от едно
консуматорско,потребителско общество.Девизът на консуматорското общество
гласи,че всичко се купува с пари,а това,което не се купува, се купува с много
пари.Ценностната система на консуматорските общества обикновенно изтласква
духовните ценности на заден план.
„Цел е човекът,а не парите“ – Кант.Парите са само средство,те
са необходимост,но не са цел.Кант обръща внимание на това,как се осъществява
моралната принуда,с други сдуми,какво кара хората да приемат или да не приемат
дадена ценност,да вършат или да не вършат нещо.
Пре Средновековието
допускат,че може да има прекрачване на тази мярка за определени особи.То се
отнася като крайности,извън човешките – рицарските подвизи, светостта на
светците.Наричали са тези особи богопомазани.В литературата също има такива
герои-гении.Например Маяковский само с едно прочитане на „Евгений Онегин“ на
Пушкин я научава наизуст
Няма коментари:
Публикуване на коментар